Финансиране на борбата с изменението на климата: ресурси за нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата Европа

Европа трябва да направи значителни инвестиции за смекчаване на изменението на климата и за адаптация към него. Оценките за действително необходимите средства значително се различават и в зависимост от обхвата, мащаба или методологията, възлизат на стотици милиарди евро годишно. В сравнение с общия капацитет на финансовата система тези потребности от инвестиции са относително малки. И все пак, въпреки големия си капацитет, финансовата система в момента посреща само малка част от нужните инвестиции.

Главните предизвикателства пред засилването на благоприятните за климата инвестиции включват, наред с други, преодоляване на съществуващите бариери и зависимости във финансовата система, които удължават и поддържат неустойчивите дейности, както и пренасочване на средства към инициативи, подсилващи устойчивостта към изменението на климата и намаляващи въглеродните емисии. За постигане на съгласувани и ефективни мерки на място нуждите от инвестиции трябва да бъдат посрещани по систематичен начин на всички нива — европейско, национално и местно. Цялостното и съгласувано разкриване на рисковете за климата от страна на фирмите е предпоставка за вземане на информирани решения за инвестиции. Освен че подобряват прозрачността по отношение на рисковете за климата, дългосрочното планиране и ангажиране изпращат и ясни сигнали към инвеститорите.

Споразумението от Париж от 2015 година определи глобалната цел за „привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на измененията на климата развитие“. Тази цел беше потвърдена и на проведената през 2016 г. конференция по въпросите на климата в Маракеш.

Предложеният наскоро от Европейската комисия пакет за чиста енергия потвърждава ангажимента на ЕС за нисковъглероден и устойчив на изменението на климата преход. Пакетът потвърждава поставената цел за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 40% и предлага цели от поне 30% за енергийна ефективност и поне 27% за енергия от възобновяеми източници до 2030 година. В него се подчертава и важната роля на инвестициите за прехода към чиста енергия и съпътстващите ги икономически ползи. Според Европейската комисия чрез мобилизиране на до 177 милиарда евро годишно публични и частни инвестиции през периода от 2021 г. нататък, предлаганият пакет може да генерира до 1% ръст на БВП през следващото десетилетие и да създаде 900 000 нови работни места.

Рамката на политиките и целите на ЕС се прилагат чрез стратегии и конкретни действия в различните страни, включително и чрез национални стратегии за развитие с ниска въглеродна интензивност. Предварителната оценка на тези стратегии от ЕАОС показва, че те се различават значително по обхват и задълбоченост, както и по степен на амбициозност. В тях се съдържа много ограничена информация относно нуждите от финансиране и плановете за пренасочване на инвестиции. Нещо повече, често липсва дългосрочна визия на национално ниво в синхрон с целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии. По същия начин много страни са приели национални стратегии за адаптация и планове за действие, но често липсват подробности за финансирането им. За да се засили доверието на инвеститорите, стратегиите за развитие с ниска въглеродна интензивност и националните планове за адаптация трябва да бъдат допълнени от национални стратегии за финансиране на борбата с изменението на климата.

Инвестициите на публичния сектор няма да бъдат достатъчни за финансиране на прехода, но могат да помогнат да се мобилизира и набере частен капитал, който е крайно необходим за пренасочване на инвестициите в нужния мащаб. Поне 20% от бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. e отделен за свързани с климата действия. Скорошното решение на ЕС да се разшири и увеличи Европейският фонд за стратегически инвестиции и наскоро създадената група на високо равнище за устойчиви финанси също са важни стъпки към изграждането на финансова система, която способства за устойчивост в Европа.

Стратегиите за финансиране на борбата с изменението на климата изискват ангажирането на различни заинтересовани лица — от обществения и частния сектор — на всички нива, включително на местно. Финансовата система трябва да се развива непрекъснато, за да отговаря на разнообразните нужди и различните източници.

Някои европейски общини вече са намерили иновативни начини за финансиране на дейността си, съчетавайки различни източници или разработвайки нови, като например групово финансиране на климатични облигации. Обаче според оценката ни, която скоро ще бъде оповестена, много общини все още срещат трудности при финансирането на техните действия по адаптиране към изменението на климата. Наред с други неща, липсата на капацитет и експертен опит в намирането на източници и кандидатстването за най-подходящия тип финансиране представлява сериозна пречка. Нещо повече, в много случаи мерките за адаптиране към изменението на климата все още не се считат за доходни инвестиции от лицата, които вземат финансовите решения.

Повишаването на осведомеността относно рисковете, свързани с климата, и допълнителните ползи от мерките за адаптация (напр. подобряване на качеството на живот и привлекателността на местата, където се прилагат такива мерки) могат до доведат до различна оценка за това какво представлява добрата инвестиция.

Предвид жизненоважната роля на финансирането на борбата с изменението на климата за осъществяването на необходимия преход в Европа, ЕАОС работи за оценяване на връзките между настоящите и бъдещите действия за смекчаване и адаптация от една страна и финансите и фискалните системи от друга. По-доброто разбиране на тези връзки е предпоставка за премахване на бариерите пред финансирането на борбата с изменението на климата и пренасочването на средства в подкрепа на нисковъглероден, устойчив на изменението на климата преход. Ще споделяме нашите констатации през цялата 2017 година.

Ханс Брюнинкс
изпълнителен директор на ЕАОС

Уводна статия, публикувана в брой № 04/2016 на бюлетина на ЕАОС, декември 2016 г.