следващ
предишен
елементи

Article

Интервю — Работа по решения на проблема с изменението на климата: адаптацията играе ключова роля

Смяна на език
Article Публикуван 11-07-2024 Последна промяна 11-07-2024
1 min read
Photo: © Kathrin Prenger, Climate Change PIX /EEA
Въздействията на изменението на климата и начините, по които нашите общества могат да се справят и да се подготвят по-добре за заплахите и рисковете, свързани с нашето здраве и благосъстояние, бяха ключови работни области за ЕАОС тази година. Разговаряхме с трима експерти — Ине Вандекастеле, Александра Кажмерчак и Елин Ванойтрехт, които разгледаха конкретно как можем да подобрим адаптацията си и да изградим устойчивост в градовете, както и да идентифицираме новите рискове за здравето, свързани с климата, породени от наводненията, сушите и качеството на водата.

This product has been translated for convenience purposes only, using the services of the Centre of Translation for the bodies of the EU. While every effort has been made to ensure accuracy and completeness, we cannot guarantee it. Therefore, it should not be relied upon for legal or official purposes. The original English text should be considered the official version.

 

Каква роля могат да играят градовете за по-добра защита на гражданите и подобряване на устойчивостта?


Ине Вандекастеле
Експерт по адаптиране на градската среда

Ине:

Градовете имат решаваща роля не само в защитата на собствените си граждани, но и в осигуряването на цялостна, дългосрочна издръжливост спрямо изменението на климата и екологична устойчивост. Трите кризи, свързани с изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването, са взаимосвързани и се подсилват взаимно, а последиците от тях се задълбочават още повече в гъсто застроените и гъсто населени градски райони.

Като се има предвид, че нараства броят на хората, живеещи в градски райони, градовете носят отговорност и е неотложно да предприемат действия, но също така имат потенциала да бъдат истински двигатели на промяната. Те може да са по-амбициозни в сравнение с националните цели в областта на климата, а 51% от по-големите градове в Европа вече имат специални местни планове за действие в областта на климата с ясни цели по отношение на адаптирането. 

Градовете може да приспособяват проектите за адаптиране към специфичните местни въздействия върху климата и да вземат предвид местните нужди, чувствителност и култура. Въвличането на общностите също се припознава като един от основните фактори, способстващи за успешното адаптиране, което се постига най-добре именно на това равнище на управление. Градовете в Европа са със силно разнообразен контекст, капацитет и опит, както и се намират на много различни етапи от готовността за адаптиране; но повечето вече предприемат действия под някаква форма.

 

Можете ли да посочите някои добри примери за проекти за градски проекти за адаптиране?

Политиките и мерките за адаптиране са насочени към повишаване на устойчивостта по отношение на климата. В градските райони мерките може да включват действия за повишаване на инфилтрацията на излишната дъждовна вода, за осигуряване на охлаждане, за избягване на строителството във високорискови зони или за информиране на населението и осигуряване на застрахователни мерки и мрежи за социална подкрепа. Добрите примери за проекти за адаптация обикновено идват от градове с устойчива политическа подкрепа, финансиране за адаптация и силно участие на общностите.

В Познан, Полша, проект за природна детска площадка превръща детските площадки в многофункционални зелени пространства, отворени за обществеността, и се фокусира върху екообразованието и повишаването на осведомеността относно значимостта на природата. Подобно на проекта OASIS в Париж това позволява да бъдат отворени допълнителни обществени зелени пространства, за да могат хората да се подслоняват там по време на горещи вълни. Друг пример, който мога да посоча, е в град Гент, в Белгия, който вече ограничава новото строителство на сгради с изискване за „нулеви нетни емисии“ — така че, ако трябва да се одобри нов строеж, равна площ от града трябва да бъде разчистена или превърната отново в зелена площ.

 

Тези проекти ще бъдат ли достатъчни на фона на нарастващите климатични рискове, за да се намалят отрицателните въздействия?

За съжаление — не. Въпреки че са много важни на местно равнище, ще имат само ограничено въздействие, освен ако не бъдат значително разширени и интегрирани. На първо място, трябва да се направи всичко възможно, за да се постигнат целите за смекчаване на последиците от изменението на климата, свързани с преразглеждане на настоящите ни неустойчиви модели на потребление и производство. Ако това не бъде направено, последиците от изменението на климата в бъдеще далеч ще надхвърлят всичко, което може да се управлява чрез действия за адаптиране.

Например 91% от градовете включват някаква форма на природосъобразни решения в своите планове за адаптиране, като си дават сметка за многобройните съпътстващи ползи от градските зелени и сини пространства. Но поради мащаба на настоящите и очакваните бъдещи въздействия върху климата, тези действия само по себе си вероятно няма да бъдат достатъчни за значително намаляване на отрицателните въздействия, дори на местно равнище. Те все пак ще трябва да се съчетаят с физическата инфраструктура, както и с ефективните системи за ранно предупреждение и управленските и икономическите мерки.

Адаптацията може да помогне за намаляване на уязвимостта на местно равнище, но настоящата скорост на усвояване на мерките няма да бъде достатъчна. Въпреки че значимостта на адаптирането се осъзнава все повече в Европа, то все още предстои да бъде възприето във всички сектори и всички равнища на управление, за да подготви нашите общества за справяне с настоящите и бъдещите въздействия, свързани с климата. Участието на гражданските групи и частния сектор в осигуряването на възможност за по-широко инвестиране в адаптирането и поддържането на проектите за адаптиране може да се окаже решаващо. Интегрирането на нуждите от адаптация, особено в най-засегнатите сектори, като например водата и здравеопазването, също би било значителна стъпка напред.

 

Можете да научите повече от наскоро изготвения доклад на ЕАОС Адаптиране на градовете в Европа, в който се подчертава спешната необходимост от адаптиране на европейските градове към изменението на климата и се прави преглед на действията, които те предприемат.

 

Защо трябва да ни притесняват климатичните рискове за здравето ни, свързани с наводненията, засушаванията и качеството на водата?


Александра Кажмерчак
Експерт по въпросите на изменението на климата и човешкото здраве

Александра:

Нашето общество е много изложено на рискове, свързани с климата, като наводнения, недостиг на вода и лошо качество на водата. Един на всеки осем европейци понастоящем живее в райони, които са потенциално застрашени от наводнения от реки. Въпреки че в много от тези области има защита от наводнения, равнището на сигурност, което те предлагат, е различно на различните места. Наводненията не само водят до смъртни случаи (близо 5600 души са загубили живота си директно в резултат на наводнения през последните 4 десетилетия) и наранявания, но и причиняват стрес, който често води до посттравматично стресово разстройство и по-дълготрайни последици за психичното здраве (например депресия) за засегнатите.

Наводненията могат също така да доведат до замърсяване: близо 15% от промишлените съоръжения в Европа са разположени в потенциално застрашени от наводнения крайречни райони. Смята се, че преливането на общо около 650 000 канализационни системи в Европа влошават качеството на водата след обилни валежи.

В същото време постоянният недостиг на вода вече засяга 30% от населението в Южна Европа. Ограниченията и нормирането на водата, които вече са въведени в някои региони, както и неизбежното повишаване на цените при изчерпване на запасите може да засегнат способността на по-бедните и по-големите домакинства да посрещат хигиенните си нужди. В допълнение, продължителните периоди на сухо и горещо време улесняват разпространението на горските пожари, главно в Южна Европа, но все по-често и в други региони. Горските пожари представляват не само пряк риск за здравето от огъня; излагането на вредните химикали в дима от пожарите има както остри, така и дълготрайни последици за здравето.

Качеството на водата, която пием или в която плуваме, макар и като цяло много добро, също е изложено на риск. Повишаването на температурата на въздуха и водата улеснява развитието на патогени, което увеличава риска от заболявания, предавани по воден път. Ниските нива по време на сухите периоди водят до по-високи концентрации на замърсители и фармацевтични продукти, което изисква скъпоструващо пречистване на отпадъчните води. Освен това, по време на сухи и горещи периоди цъфтежът на цианобактерии във води, богати на хранителни вещества, може да застраши качеството на водата.

 

Дали това е все по-голям проблем?

Да. Изменението на климата се случва тук и сега. Моделите на валежите се променят и се очаква това да продължи, като вероятността за много силните валежи — основната причина за наводненията — стават все по-голяма в цяла Европа. Морското равнище се покачва по повечето европейски крайбрежия, което увеличава мащабите на крайбрежните наводнения и риска от проникване на солени води в подземните водоносни хоризонти. Засушаванията и рискът от горски пожари ще се увеличат в бъдеще в по-голямата част от Европа, като Южна Европа е особено засегната.

В същото време настоящите модели на развитие излагат на опасност все повече хора — над 900 000 души са се преместили в потенциално застрашени от наводнения райони между 2011 и 2021 г.! Засушаванията вероятно ще засилят съревнованието за оскъдните водни ресурси между селското стопанство, промишлеността и общественото водоснабдяване.

В различните европейски региони се появяват различни рискове. Южна и Източна Европа са изправени пред нарастващ риск от огнища на вируса на западнонилска треска, предизвикани от променящите се модели на валежи, които подобряват пригодността за комарите, пренасящи вируса, и увеличават вероятността от предаване на вируса между животни и хора. Сред инфекциозните заболявания, чиято поява е все по-честа, обусловена от високите температури на водата, е вибриозата, чрез която човек се заразява при контакт с бактерии Vibrio в топлите води с ниска соленост, по-специално по крайбрежието на Балтийско и Северно море.

Други нововъзникващи рискове за човешкото здраве включват мобилизация на химикали и потенциални патогени поради размразяването на вечната замръзналост в Северна Европа и отравяне с цигуатера около Канарските острови, Мадейра и в западната част на Средиземно море.

 

Какви са основните действия, които биха могли да бъдат предприети, за да се предотвратят по-нататъшни въздействия върху здравето?

Ефективното предотвратяване на рисковете за здравето, породени от наводнения, недостиг на вода и влошаване на качеството на водата при условията на променящия се климат, изисква действия от страна на множество участници. Ето няколко примера: секторът на здравеопазването трябва да бъде по-добре подготвен за справяне в бъдеще с проблемите, свързани с климата, чрез по-голяма устойчивост на здравните заведения спрямо екстремни метеорологични явления; по-добро образование и обучение на работната сила в здравеопазването; готовност за справяне с по-голямото търсене на здравни грижи поради наранявания, повишена честота на заразните болести или проблеми, свързани с психичното здраве.

Освен в сектора на здравеопазването, съобразеното с климата териториално планиране и устойчивата архитектурна среда са от ключово значение за намаляване на излагането на хората на рискове, свързани с водата, в условията на променящия се климат. Трябва да избягваме ново или по-нататъшно развитие в рискови райони и да прилагаме решения, основани на природата, като например изградени влажни зони или устойчиви дренажни системи, подпомагащи естествения воден цикъл. Също така трябва да дадем приоритет на проектирането на сгради по такъв начин, че да се гарантира тяхната устойчивост на наводнения, пожари и засушаване. В дългосрочен план може да се обмисли преместване далеч от заливните зони, податливите на горски пожари райони и местата с недостиг на вода.

 

 

Как Европейската обсерватория за климата и здравето работи за подобряване на адаптацията?

Елине Ванойтрехт
Експерт — Европейска обсерватория на климата и здравето

Елине:

Европейската обсерватория за климата и здравето подобрява познанията ни относно заплахите за здравето, породени от изменението на климата, и потенциалните интервенции в отговор на тези заплахи, като крайната цел е да се защити здравето на европейското население и да се направи европейската система на здравеопазване по-устойчива. Това се постига, като се предоставя лесен достъп до знанията, данните и инструментите за взаимодействието между климата и здравето.

В портала на Обсерваторията нашите заинтересовани страни могат да намерят доказателства за рисковете за здравето, породени например от горещини, суша и наводнения, както и от по-малко очевидни опасности, обусловени от климата, например свлачища или инфекциозни заболявания. Основаните на данни показатели ни позволяват да наблюдаваме развитието в степента на излагане, уязвимост или въздействие върху здравето ни от изменението на климата.

Освен това порталът предоставя и информация с висока степен на приложимост, например прогнози за замърсители на въздуха или полени, инструменти за преглед на карти, които визуализират рисковете за здравето, като местоположението на училища или болници в рискови за наводнения райони, както и проучвания на конкретни случаи на осъществени ответни мерки срещу рисковете за здравето. Тези ресурси могат да вдъхновяват действията в областта на климата и да помагат при подготовката за и реагирането спрямо рисковете за здравето. Освен че предоставя достъп до всички тези ресурси на портала, Обсерваторията също така насърчава сътрудничеството и обмена на знания между съответните участници, които играят роля в изграждането на устойчивостта на Европа срещу въздействията върху здравето, свързани с климата.

 

Как действа Обсерваторията на практика?

Обсерваторията е партньорство между няколко международни организации с експертен опит и интерес в областта на климата и/или здравето, като всички те допринасят за развитието и осигуряването на достъп до знания относно рисковете и реакциите, свързани с климата и здравето. ЕАОС управлява партньорството на Обсерваторията заедно с Европейската комисия. Всички партньори работят за осъществяване на целите, включени в съвместно съгласуваните двугодишни работни планове, които дават резултати, постоянно обогатяващи портала на Обсерваторията.

Освен това ЕАОС редовно публикува доклади, които се основават на знанията от портала, например неотдавнашния доклад, в който са събрани идеи за това как да се реагира на рисковете от наводнения, суши и качество на водата.

 

Как помага Обсерваторията за подобряване на адаптацията и устойчивостта?

Ресурсите на Обсерваторията дават възможност на нейните потребители да наблюдават ключови рискове и въздействия върху здравето, свързани с климата, и вдъхновява техните действия в областта на климата чрез примери за ефективни и приобщаващи интервенции. Обсерваторията също така играе ключова роля в повишаването на осведомеността по въпроса за климата и здравето, повишава грамотността на здравната общност и другите заинтересовани страни в Европа по отношение на климата и ги ангажира по-добре в процеса на вземане на решения за адаптиране.

Въз основа на дейностите на Обсерваторията създателите на политики могат да интегрират адаптацията по-систематично и последователно в националните и поднационалните здравни политики и системи, а публичните органи могат по-добре и своевременно да предвиждат и предотвратяват свързаните с климата заплахи за здравето.

 

Какви бъдещи доклади ще изготвя ЕАОС в тази работна област?

Александра:

Една от темите, които рязко се открояват в работата по адаптирането, насочена към градските проблеми и здравеопазването, както и в по-широк план в европейската оценка на риска, свързан с климата, е неравномерността в степента на въздействието на климата върху различните части на нашето общество и необходимостта от справедливи реакции, отчитащи съществуващите неравенства, за да се осигурят еднакви възможности и резултати за всички.

Като отчита значимостта на „справедливата устойчивост“, през 2025 г. ЕАОС ще публикува доклад, чийто фокус ще е тази тема. От гледна точка на здравеопазването ЕАОС, Европейската комисия и други партньори понастоящем оформят работния план на Европейската обсерватория за климата и здравето за 2025—2026 г., в който ще се определят фокусните теми.

Освен това заинтересованите страни смятат, че информацията и знанията, събрани в портала на Обсерваторията, трябва да се разпространяват по-добре сред вземащите решения на национално и поднационално равнище, както и сред здравните специалисти в европейските държави. Така че това планираме да се съсредоточим в близко бъдеще над гарантирането, че знанията достигат до ключови участници, допринасяйки за изграждането на капацитет по отношение на връзката между климата и здравето.

 

Ине:

Ще продължим да наблюдаваме, оценяваме и подчертаваме важните усилия на поднационално равнище във връзка с адаптирането с непрекъснати актуализации на платформата на ЕАОС „Climate-ADAPT“. Ще се концентрираме и над по-редовни и кратки прегледи в бъдеще.

Постоянно открояващото се послание в този доклад беше необходимостта от допълнителна подкрепа за малките общини, които може да разполагат с по-малко финансови и технически ресурси, за да могат да въвеждат действия за адаптиране. Предстоящ преглед ще разгледа как тези общини биха могли да бъдат подпомогнати по-добре, също и на равнище ЕС.

Permalinks

Geographic coverage

Temporal coverage

Тагове

Действия към документ