All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesНаправете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Наводнения, силни ветрове, горещини, суша… Изменението на климата и екстремните метеорологични явления породени от това са причина за все повече загриженост не само в Европа, но и навсякъде по света. От такива екстремни явления са засегнати много общности и те трябва да вземат мерки, за да предотвратят и сведат до минимум щетите. Как могат общностите да се приспособят към променящия се климат и да се подготвят за реакция при бедствия, свързани с климата? Интервюирахме Серджо Кастелари, експерт от ЕАОС в областта на въздействието от изменението на климата, уязвимостта и адаптацията.
Морскиат живот, климатът в световен мащаб, нашата икономика и общественото благоденствие – всички те зависят от доброто състояние на моретата. Въпреки някои подобрения нашите оценки показват, че начинът, по който в момента използваме европейските морета остава неустойчив. Изменението на климата и надпреварата за природните ресурси оказват допълнителен натиск върху морската среда. Европейските политики и мерки биха могли да доведат до по-големи подобрения, ако се прилагат чрез „екосистемен подход за управление“ и са подкрепени от глобална рамка за управление на океаните.
Известно е, че излагането на вредни химикали води до последици за здравето на човека и околната среда. При нарастващото производство на химикали в световен мащаб и разработването и пускането в употреба на нови химикали, как да знаем кои от тях да считаме за безопасни? Обсъдихме с Ксения Трир, експерт на ЕАОС в областта на химикалите, различни въпроси, свързани с безопасната употреба на химикали в Европа и онова, което ЕС прави за намаляване на потенциалните неблагоприятни последици от тях.
За повечето хора идеята за кръгова икономика си остава абстрактно, ако не и твърде далечно понятие. Постигането на екологосъобразно бъдеще е все по-популярна тема в цял свят, но много хора все още не осъзнават по-големите промени на нашия начин на живот, които трябва да са направят, с цел осигуряване на устойчиво бъдеще и благосъстояние в дългосрочен план.
Миналия месец Европейската агенция по околна (ЕАОС) публикува последния си доклад „Качеството на въздуха в Европа“, който показва, че макар качеството на въздуха бавно да се подобрява, замърсяването на въздуха си остава най-голямата заплаха за здравето в Европа. Срещнахме се с Алберто Гонзалес Ортиз, експерт по качеството на въздуха в ЕАОС, за да обсъдим констатациите, съдържащи се в доклада, и как технологии като спътниковите изображения помагат да се подобрят изследванията в областта на качеството на въздуха.
Климатът ни се променя. Ние трябва да намалим емисиите на парникови газове, за да ограничим темпа на изменение на климата, като същевременно вземем мерки, които да ни помогнат да се подготвим за настоящите и бъдещите въздействия. Тези две направления на действие изискват безпрецедентно пренасочване на инвестиции. Това беше отбелязано на конференцията по въпросите на климата в Париж и наскоро проведената конференция в Маракеш. Финансовият сектор може и ще изиграе ключова роля, подкрепяйки прехода на Европа към нисковъглеродно, устойчиво на изменението на климата общество.
Съвременното общество зависи от движението на стоки и хора, но настоящите транспортни системи оказват отрицателно въздействие върху здравето на човека и околната среда. Разговаряме с Магдалена Южвицка, ръководител на проект за предстоящ доклад върху електромобилите, за екологичните предимства и проблеми при използването на електроенергия като алтернатива на традиционните горива за превозните средства.
Миналия декември в Париж светът си постави амбициозна цел: ограничаване на средното повишаване на температурата в световен мащаб доста под 2 градуса и същевременно ограничаване на повишаването до 1,5 градуса над нивата преди индустриалната революция. На среща на върха на G20 по-рано този месец Китай и Съединените щати обявиха официално своя ангажимент да се включат в Парижкото споразумение. Това е сериозна крачка напред в международната инициатива за намаляване на емисиите на парникови газове и ограничаване на глобалното затопляне. От друга страна, поетите до момента от подписалите споразумението страни ангажименти за намаляване не са достатъчни за постигането на тази амбициозна цел.
Картината на данните за околната среда в Европа се промени значително през последните 40 години. Сложният характер на влошаването на околната среда изисква повече системен анализ, подкрепен от данни по темата. През последните години все по-често работата на Европейската агенция за околна среда включва системни анализи. ЕАОС ще продължи да открива нови проблеми и да помага за натрупването на знания за околната среда в Европа.
Перспективите за възобновяемите енергийни източници, които играят все по-важна роля в опитите на Европа да намали зависимостта от изкопаеми горива, са добри. Разговаряхме с Михай Томеску, енергиен експерт в Европейската агенция за околна среда, за възможностите и предизвикателствата по пътя към по-чиста енергия.
Начинът, по който използваме днес ресурсите, е неустойчив и оказва натиск върху нашата планета. Налага се да работим за осъществяването на преход към кръгова, зелена икономика, като надхвърлим обхвата на политиките в областта на отпадъците и се насочим към екопроектиране, иновации и инвестиции. Научните изследвания могат да насърчат иновациите не само в производството, но и в бизнес моделите и механизмите на финансиране.
Горите в Европа ни дават важни за нас неща: чист въздух, чиста вода, естествено поглъщане на въглерода, дървен материал, храни и други продукти. Те са дом на много видове и местообитания. С Annemarie Bastrup-Birk, експерт по горско стопанство и околна среда към Европейската агенция за околна среда, разговаряхме за предизвикателствата, пред които са изправени горите на Европа.
Във връзка с публикувания наскоро годишен Отчетен механизъм за транспорта и околната среда (TERM) на ЕАОС за 2015 г. и фокусирането на международното внимание върху продължаващия скандал с емисиите от автомобилите, разговаряме с координатора на ЕАОС за TERM Alfredo Sánchez Vicente (Алфредо Санчес Висенте).
Споразумението за климата, постигнато в Париж от 195 държави, е първото досега универсално и законообвързващо споразумение от такъв вид. Парижкото споразумение е резултат на многогодишна подготовка, диалог и нарастваща осведоменост за необходимостта от справяне с текущите и потенциалните въздействия на промените в климата. То представлява важна и обещаваща стъпка към изграждането на нисковъглероден и издръжлив на промените в климата свят. Освен това то изпраща ясен сигнал към политиците и бизнеса да се отдръпнат от изкопаемите горива и да инвестират в чиста енергия и в действия за адаптиране.
Земята и почвата са жизненоважни за природните системи и човешкото общество, но човешките дейности застрашават функционирането на всички земни ресурси, в това число и на почвата. Защо това е така? Какво прави Европа, за да го предотврати? 2015 е Международната година на почвите, затова зададохме тези въпроси на Geertrui Louwagie, ръководител на проект за извършване на оценка на почвите и докладване в Европейската агенция за околната среда.
През август тази година повече от 190 държави постигнаха съгласие с консенсус относно Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. По-късно този месец държавните глави ще приемат в Ню Йорк тази програма заедно с нейните цели и целеви показатели за устойчиво развитие. За разлика от предишните, целите за устойчиво развитие (ЦУР) са както за развиващи се, така и за развити държави и поставят акцента върху по-широк набор от теми на устойчивото развитие. Много от 17-те ЦУР включват аспекти, свързани с околната среда, използването на ресурсите или изменението на климата.
Зелената инфраструктура предлага атрактивни решения за околната среда, социалните и икономическите проблеми и поради това трябва да бъде изцяло интегрирана в отделните области на политиката. Докато ЕАОС подготвя публикуването на доклада относно ролята на екологосъобразната инфраструктура за намаляване на въздействието на изменението на метеорологичните параметри и климата, свързано с природни заплахи, разговаряхме с водещия автор от Агенцията, Gorm Dige, ръководител на проект за териториален анализ на околната среда, политиката и икономиката.
За да произвежда храни в достатъчни количества, Европа разчита на интензивното земеделие, което въздейства върху околната среда и нашето здраве. Може ли Европа да намери по-екологосъобразен начин за производството на храни? Зададохме този въпрос на Ибеле Хугевен, ръководител на група в Европейската агенция за околната среда, която проучва въздействието на използването на ресурсите върху околната среда и човешкото благоденствие.
Европейската икономика е все още под въздействието на икономическата криза, която започна през 2008 г. Безработицата и намаленията на заплатите засегнаха милиони. Когато хора, наскоро завършили висшето си образование, не могат да намерят работа в една от най-богатите части на света, следва ли да говорим за околната среда? Новата програма за действие за околната среда на Европейския съюз прави точно това, но не само. Тя също така определя околната среда като интегрална и неразделна част от нашето здраве и нашата икономика.
„Добрата новина е, че през последните десетилетия положението с експозицията на няколко замърсители на въздуха се подобри значително . Замърсителите, при които постигнахме най-съществени намаления, не са обаче тези, които причиняват най-голяма вреда на човешкото здраве и околната среда“, казва Валентин Фолтеску, който работи в ЕАОС по въпросите за оценка на качеството на въздуха и докладване на данните. Попитахме Валентин какво прави ЕАОС за качеството на въздуха и какво показват последните данни.
For references, please go to https://www.eea.europa.eu/bg/articles/all-articles or scan the QR code.
PDF generated on 21-11-2024 16:40
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 26 September 2023 08:13 from version 23.8.18
Software version: EEA Plone KGS 23.9.14