Актуално положение: Енергията е в основата на амбициите на Европа в областта на климата

Според последната оценка на ЕАОС „Тенденции и прогнози“, с изключение на спада, причинен от пандемията от COVID-19, устойчивото намаляване на емисиите в Европа е постигнато благодарение на разумни политики в областта на климата.

Постигането на целите за 2030 г. и 2050 г. обаче ще изисква от държавите членки на ЕС, да бъдат още по-амбициозни в действията си. Като част от Европейския зелен пакт Европейският закон за климата определя нова цел за нетно намаляване на емисиите с поне 55 % до 2030 г. и ангажимент за постигане на неутралност по отношение на климата, което означава, че всички остатъчни емисии се компенсират с еквивалентно количество погълнат въглероден диоксид до 2050 г. Освен това нахлуването на Русия в Украйна подчерта необходимостта от преминаване от изкопаеми горива към възобновяеми и местни източници, които могат да гарантират енергийната сигурност.

Постигане на напредък към 2030 г.

Според последните оценки на ЕАОС нетните емисии на парникови газове в ЕС, които отчитат абсорбирането на въглерод, например от горите, през 2021 г. са били с около 28 % по-ниски, отколкото през 1990 г. Следователно е необходимо по-бързо и по-сериозно намаляване на емисиите, за да може ЕС да постигне целта от 55 % до 2030 г.

Освен това анализът на ЕАОС „Тенденции и прогнози“ показва, че Европа трябва да продължи да инвестира във възобновяеми източници на електроенергия и че възобновяемите източници трябва да заемат много по-голям дял от енергията, използвана за отопление, охлаждане и транспорт. В същото време е важно да се избегне използването на въглища или лигнитни въглища като заместител на газа в енергийния сектор.

Може би най-належаща е необходимостта от по-бързо намаляване на потреблението на енергия. Постигането на целта на ЕС за енергийна ефективност до 2030 г. ще изисква много по-бързо намаляване на потреблението от това, постигнато между 2005 и 2020 г. Разширяването на централното отопление и охлаждане, инсталирането на термопомпи и подобряването на изолацията на сградите ще подпомогнат постигането на тези цели, но са необходими усилия във всички икономически сектори, както и промени в личното потребление на енергия от гражданите, като например намаляване на термостатите през зимата и използване на по-малко климатици през лятото.

Енергийният микс в Европа днес

Според последните изчерпателни данни от 2020 г. нататък общото количество енергия, с което разполага ЕС, ще идва предимно от пет различни източника: петролни продукти, включително суров нефт (около 35 %); природен газ (24 %); възобновяема енергия (17 %); ядрена енергия (13 %); и твърди изкопаеми горива като въглища (12 %).

Въпреки това между държавите-членки на ЕС съществуват значителни разлики. Например, през 2020 г. петролните продукти са представлявали над 85 % от общото количество енергия, налично в Кипър и Малта. Природният газ представлява 40 % от общата налична енергия в Италия, ядрената енергия — 41 % във Франция, а възобновяемите енергийни източници — почти половината от общата енергия в Швеция.

Енергийният микс на дадена страна се определя от няколко фактора, включително наличието на местни ресурси, като гори и друга биомаса, реки или добър потенциал за вятърна или слънчева енергия. Изборът в миналото обвързва държавите с определени технологии за много десетилетия, а свързаността с големи енергийни мрежи, както и отношенията със съседните държави, влияят върху наличните възможности за износ и внос.

През 2020 г. около 42 % от общата налична и потребена енергия в ЕС ще бъде произведена в ЕС. Останалата част — почти 60 % — е внесена. Русия отдавна е най-големият доставчик на енергия за ЕС. През 2020 г. тя е доставила 29 % от суровия петрол, 43 % от природния газ и 54 % от твърдите изкопаеми горива, предимно въглища, използвани в ЕС. Освен това някои държави членки на ЕС са по-зависими от руската енергия от други, което ги прави още по-уязвими от недостиг на енергия и повишаване на цените.

Инфографика: Енергиен микс на ЕС

Източник: Eurostat (https://ec.europa.eu/eurostat/cache/infographs/energy/bloc-2a.html). 

Поддържане на целта и по-бързо движение

Европейският зелен пакт беше обявен през 2019 г., за да проправи пътя към устойчивост чрез социално справедлив преход. Важността на тази основна цел само се засили от пандемията от COVID-19 и войната в Украйна.

Оценките на ЕАОС последователно показват, че европейските системи за производство и потребление трябва бързо да преминат към устойчивост. В енергийната система това означава както намаляване на потреблението на енергия, така и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници, за да се намали използването на изкопаеми горива.

Освен това преминаването към по-кръгова икономика — намаляване и оптимизиране на употребата на материали — би подкрепило европейските цели в областта на климата и енергетиката. Запазването на продуктите и материалите в употреба за по-дълго време или използването на повече рециклирани материали може да доведе до значителни ползи за устойчивостта.

Постигането на тези цели ще намали емисиите на парникови газове в Европа и ще проправи пътя към постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Ползите от пестенето на енергия са ясни и непосредствени, не на последно място за бюджета на домакинствата. Преминаването към възобновяема енергия за производство на електроенергия предлага многобройни ползи, освен намалените емисии на парникови газове, като например по-чист въздух, вода и почви.

Инфографика: Какъв е делът на емисиите на парникови газове по видове транспорт?

Източник: EEA greenhouse gas emissions data viewer (https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/data/data-viewers/greenhouse-gases-viewer).